Драматизация: Стефан Москов и Леонард Капон
Режисура: Леонард Капон
Сценография и кукли: Вирджиния Петкова
Участват: Теодора Желева, Мирослава Демирева, Мартин Радилов
Карел Чапек е един от големите чешки писатели, той е сред най-интересните автори на приказки. Неговите приказки са странни и различни от популярните. В тях има специфична атмосфера, красива носталгия по изчезналите приказни същества, които едва ли са изчезнали, или може би ние хората сме се променили и просто вече не ги виждаме. Чапек е особен и не е лесен за възприемане, защото говори за много сериозни неща в приказките. Колкото и отдавна да са писани, в тях има и нещо много съвременно. Той е силен автор, не случайно е създал и думата робот.
Спектакълът е за деца и родители. Разказва за това какво е скитник. Защо въображението с възрастта започва да ни изневерява и къде са истинските ценности, така наречените съкровища. Интересното в него е, че не се играе с популярните кукли, а с импровизирани, което идва от основната идея за въображението. Губим ли въображението? Можем ли да видим приказните неща, които може би са най-обикновени, стига ние да искаме да ги открием, или да разрешим те да ни намерят. Защото понякога искаме да ни се случи нещо, но не позволяваме да бъдем намерени.
Режисура: Леонард Капон
Сценография и кукли: Вирджиния Петкова
Участват: Теодора Желева, Мирослава Демирева, Мартин Радилов
Карел Чапек е един от големите чешки писатели, той е сред най-интересните автори на приказки. Неговите приказки са странни и различни от популярните. В тях има специфична атмосфера, красива носталгия по изчезналите приказни същества, които едва ли са изчезнали, или може би ние хората сме се променили и просто вече не ги виждаме. Чапек е особен и не е лесен за възприемане, защото говори за много сериозни неща в приказките. Колкото и отдавна да са писани, в тях има и нещо много съвременно. Той е силен автор, не случайно е създал и думата робот.
Спектакълът е за деца и родители. Разказва за това какво е скитник. Защо въображението с възрастта започва да ни изневерява и къде са истинските ценности, така наречените съкровища. Интересното в него е, че не се играе с популярните кукли, а с импровизирани, което идва от основната идея за въображението. Губим ли въображението? Можем ли да видим приказните неща, които може би са най-обикновени, стига ние да искаме да ги открием, или да разрешим те да ни намерят. Защото понякога искаме да ни се случи нещо, но не позволяваме да бъдем намерени.